Двустранна катаракта. Реферат

Колкото по-близо са разположени предметите, толкова по-голямо е напрежението на акомодацията. Тази близка точка, в която окото може все още да вижда ясно при максимално напрежение на акомодацията. се нарича рипсШт ргохптшт (РР). На по-близко разстояние от нея предме­тът (или текстът) се размазва.

Механизмът на акомодация е следният: при поглед наблизо цилиарни-ят мускул се съкращава, Циновите връзки се отпускат, напрежението на лещената капсула намалява и еластичната леща става по-дебела. Пред­ната лещена капсула се издува повече в сравнение със задната лещена капсула, като предно-задният размер на лещата се увеличава. Едновре- менно с това става увеличаване и на индекса на пречупване на ядрото на лещата поради изтласкване на периферните лещени маси към центъра и притискане на ядрото. Следователно в механизма на акомодацията участ­ват леща, Цинови връзки, цилиарен мускул.

Акомодацията има област и обем. Област на акомодацията е линей­ната величина - в метри се измерва разстоянието между 2-те точки на ясно виждане. За еметропично око е от 5 м до 0.1 м (10 см) пред окото, за миопично око — от разстояние по-малко от 5 м до няколко см пред окото, за хиперметропично око - от свръхбезкрайността до 10 см пред окото. Областта на акомодация съответства на обема (силата) на акомодацията. Под обем на акомодацията се разбира количеството диоптри, с които око­то е в състояние да усили своята клинична рефракция, преминавайки от състояние на покой в максимално напрежение на акомодацията. Обемът на акомодация е най-голям при хиперметропия и най-малък, дори липс­ващ, при миопия. Например при миопия от 1 диоптър РЯ е на 33 см пред окото и следователно миопът при четене няма нужда да акомодира.

Миопията е силно пречупваща ре­фракция (фиг. 1).

Миопите имат нама­лена зрителна острота за далеч.

Фиг. 1 Миопия

Наследствеността при миопията е доказана - например високостепенна-та миопия се унаследява по автозомно-рецесивен начин. Открити са гени, отговорни за развитието на миопия: при еднояйчни близнаци е установен дефект в ген РАХ6. Освен наследстве­ността при миопията се наблюдава слабост на съединителната тъкан и ендокринен

дисбаланс, намесват се лоши хигиенни условия, интеркурентни заболявания, нарушена калци­ева обмяна и др.

Миопията може да бъде осева (при дълга предно-задна ос), рефракци-онна (при силно пречупващи очни среди), комбинационна (при предно-задна ос и пречупвателна сила на прозрачните среди в границите на нор­мата, но комбинирани по такъв начин, че не позволява фокусът да попадне върху ретината) и смесена (при дълга предно-задна ос и силно пречупва- щи очни среди). Съществува и т.нар. индекс-миопия. При нея рефрактив-ният индекс (по-специално на лещата) е по-голям от нормалния - пример за такава миопия е тази, развиваща се при нуклеарната катаракта.

По своята степен миопията може да бъде: слаба - до З О, средна - от З до 6 О, силна - над 6 О.

По своето развитие миопията може да бъде: стационарна (училищна) и прогресираща (злокачествена).

Съществуват три основни клинични форми на миопия:

1. Конгенитална миопия, която е налице при раждането, може да бъде едностранна или двустранна.